Езикът на дедите ми е този, на който проговорих, докато мама ми пееше песни над люлката. Този език е моят начин да изразявам любовта си към приятелите, родителите и любимите хора. Езикът на дедите ми се слива със сълзите на болката, когато изразявам тъгата си. Той ми отваря съкровищницата на народното и световно творчество. Де да знаеше дядо Вазов колко актуално ще звучат думите му във великото стихотворение "Език свещен на моите деди".
Докато чатя с приятели в скайп, често се питам аз на тази планета ли съм? Вече не се казва "Сполай ти, добро юначе", а се казва "кефиш мутра, кефиш". Отдавна буквите "ч" и "ш" във виртуалното пространство бяха заменени от "4" и "6". Езикът свещен на дедите ми до толкова се е променил, че вече няма нищо общо с езиковите правила, които учим в училище. Пълният член е изчезнал толкова отдавна от интернет форумите, че никой не си спомня дали някога го е имало. Клетият език на дедите ми остана и без буквата "ъ". Не е прецедент да видите написано: "Петар", "Сагласен сам" и " Мал4а".
Главните букви и препинателните знаци отдавна са в историята. Ако можеше Паисий да надникне през тънката си свещица, за да види как неразумния юрод се срами от родния си език, сам би запалил "История Славянобългарская".
Вместо звучните български поздрави " Здравей", "Как мина деня ти", "Добър вечер", моите приятели ме посрещат с изразите "Здр" и "Ко пр" написани, разбира се на латиница. Като бяла лястовица се чувствам в желанието си да изписвам целите думи на майчиния си език. Като бяла лястовица ме възприемат и те. Нека съм такъв! Не се срамувам от това и ще браня чистотата на езика си завинаги. Това е езикът, на който ще говорят и ще пишат децата ми. Този език е хилядолетен и писмената му култура идва от дълбоки времена. Той е богатство! Той е прелест! Искам да го използвам не за омраза, а за любов. Езикът на моите деди е музика и аз вярвам че ще го запазим, вярвам че е нужно спешно да спрем да го цапаме с криворазбраната си глобализация. Нямам нищо против да си комуникираме и да се разбираме добре с другите култури и народи. Това, че други държави са на по - високо икономическо стъпало не дава право на никой българин да се отъждествява с чуждоговорящи. Достатъчно чуждици и заемки са навлязли в българския език през годините. Иска ми се да запазим остатъка от родната ни реч, защото е наш дълг да я предадем чиста в утрешния ден.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Толкова прав си, малка "бяла лястовице"! Чудесно е, че сам си избрал пътя да бъдеш различен от общата маса, от тъпото подражание на криво разбрания жаргон на връстниците си. Това да си "бяла лястовица" е интересно, не винали лесно, но единственият път към истината:-) Продължавай!
ОтговорИзтриванеПреси блястящи изкази и по двете есета.Ако все пак споделяш теорията за наследствените гени тук е момента да кажа,че при вашето семейство тя намира отражение.Винаги се чувствам щастлива когато толкова млади хора могат да разсъждават по този интелигентен начин.НЕ се отказвай от мисълта си дори и да не бъде споделена това е твоята индивидуалност и смелостта да я изразиш заслужава аплодисменти!
ОтговорИзтриванеПоздрави от леля Дидка
Strahotno!Bravo!
ОтговорИзтриванеПоздравления, Преси! Радвам се, че прегърна идеята за собствен блог с толкова ентусиазъм. Пожелавам ти борбеност и последователност при преследване на мечтите.
ОтговорИзтриванеХубаво е, че си обзет от борбен дух, но похватите в 21 век, особено в областта, за която говориш, изключват революционните действия. Това, което всъщност трябва да прави всеки един от нас, тези, които сме осъзнали важността на родния език, е да съхраняваме могообразието и богатството му. Как може да стане това? Ами като използваме правилно много и различни думи, изразявайки пълноценно мислите си. Бедността на ползвания език, е признак на бедна диховност и скромен интелектуален потенциал. Съкращенията, жаргонните изрази, използването на 20 тина думи - това е нищета. Прекрасно е, че си осъзнал ролята си в съхранението на българския език. Да си различен винаги е трудно.Заслужава си, да знаеш!
ОтговорИзтриване