Есе на тема "Моят свят без дрога и с много любов"

  Това е третото ми последно, засега есе. В него се разказва за едно момче, което се е поддало на дрогата и как аз спасявам малко дете от него, но в нереален случай.

  Очите му бяха празни. Като от стъкло, в тях нямаше нищо. Нито птича песен от разходка в парка, нито весела глъч от смеха на приятелите, нито надежда за професия. Той вече беше дал под наем живота си на дрогата. Някой го беше подлъгал, че с наркотиците може да намери по - хубав свят. Аз го видях на двора на едно училище. Искаше пари за дрога. Не знаеше как, но като видя едно малко първолаче, което тичаше до закусвалнята, за да си купи закуска и отиде и го спря. Точно тогава беше нападнат от момчето, което жадуваше за дрога. Детето нямаше как да избяга. Наркоманът пребърка джобовете на мъничето и го лиши от единствена храна. Това ме смути. Аз се затичах да върна парите на малкото момче. Настигнах лошият и веднага го бутнах, правейки му забележка. Той се стресна, испусна парите и избяга. Взех парите и ги върнах на първолачето. Плахият ми опит да говоря с наркомана беше напразен, защото той вече бе в другият си свят - света на дрогата. Аз се запитах, къде са родителите му? Няма ли приятели, близки? Не знаех какво ще се случи в бъдеще с него.
  Исках да му обясня, че отровата, която влива в кръвта си го води към гибел. Той трябва да знае, че трябва да има приятели, хора, които да са до него в труден момент, хора, които да му дават любов. С приятели и близки светът е по - добър. Трябва да има човек на когото да разчитаме. По - добре ще е да си купим закуска с парите, които ни дават, отколкото да си купуваме вредни и много опасни вещества, които сами разрушават здравето ни. Животът ще е много по - хубав ако излезем с приятели в парка, ако отидем с родителите си на почивка.
  Дрогата не помага, а само влошава положението. Ние само трябва да разберем, че раят е да имаш приятели, с които да си вярваме един на друг, родители, които да ни дават любов, сила и надежда, че ние можем!