Есе на тема "Моето място в обединена Европа

Това е второто от трите есета, с които заех три поредни пъти първото място в моето училище "Цар Симеон I"

  Дълго стоях пред белия лист, гледайки заглавието и се чудех откъде да започна, защото темата не е чак толкова лесна. Българче ли съм или европейче, а може би съм дете, знаещо корена си, но с широко отворени очи към европейския дом. Реших в това есе да не редя красиви думи. По мое мнение българите се делят на три групи.
  Едните тръгнаха по прашните друмища на Европа и големия свят. Много реки от бългърска кръв потекоха. Тези хора тръгнаха от бащиния дом, за да изхранват децата си. Те продадоха ръцете си, краката си, душата си. Много от тях превиват гръб по полетата на Португалия, Испания и Великобритания. Армия от българки работят денонощно в гръцките къщи, за да гледат възрстни хора и да хранят роднини в България.
  Има друга група хора, които останаха у нас. Не успяха да се приспособят към новите условия. Не успяха да си намерят правилната професия. Всеки ден се гледат в дома си, мразят се и не успяват да отгледат правилно децата си. За  тях няма значение членството ни в обединена Европа.
  Третата група хора обаче са камък, който тежи на мястото си. Те са хора, които ценят българския корен, знаят откъде са дошли и къде отиват. Те се чувстват щестливи там където гори духа на България - у нас.За тях коричката със сол и пипер е по - вкусна от черния хайвер в Париж. Моето семейство е от третите. Да, ние също мечтаем да пътуваме по широките пътища на Европа, но не заменяме родния черноморски бряг и широките ни български планини. Не съм сигурен, че Европа е готова да ни приеме безрезервно, въпреки че сме официален член. Европа е един голям, модерен, подреден дом с правила. Не е така обаче у нас, на Балканите. Ние не сме научени да спазваме правилата и законите. Докато пътуваме с колата, виждам, че хората от предишния автомобил изхвърлят боклуците си през прозореца си и те отиват на нашето стъкло. Защо го правят? Дали защото собственото им пространство стига до техния нос? Извън колата вече не е тяхно. Живея в морската столица и съм свидетел, че хората си тръгват от плажа като оставят боклуците си. Ние не умеем да пазим, но в Европа не е така. Там няма граници. Наши приятели отскачат до друга държава за уикенда, което не представлява голям проблем за тях. На балканите има граници и аз не съм сигурен, че искам да ги няма. Иска ми се да стигнем до тяхното съзнание, традиция, култура, в същото време искам да запазим своите традиции. Сложно нещо е да си българин в Европа. Надявам се да стана европейче утре, но българче ще си остана винаги.